Закъсняло мнение

Освен ако по някакви странни причини през последния месец и половина не си бил в информационно затъмнение, то сигурно вече ти е дошла до гуша учителската стачка. На мен също ми байганиса от нея, омръзна ми да ме питат стачкувам ли, омръзна ми да ме гледат на кръв, когато се разбере какво работя. Всъщност, аз от две години някъде се срамувам да споделям какво работя. Защото мнението на редовия българин за редовия учител се доближава до това, което първият има за циганите. Не зная на какво се дължи това, не зная кога даскалската професия се нареди в дъното на социалната стълбица и омразата към нас и към труда ни се засили. Винаги е имало некадърни учители и лоши хора (едното няма нищо общо с другото). Аз например от първи до трети клас бях попаднала на такова злобно, завистливо и крадливо същество, че и до ден днешен си нося смачканото самочувствие в торбата с пороците.

Не съм стачкувала и ден. И то не защото парите ми стигат или защото не смятам исканията за справедливи, а по няколко много резонни и определено смислени причини. Да, подкрепям стачката, но НЕ стачкувам.

Когато започнах работа като учител, аз много добре знаех, че парите, които ще взимам няма да са такива, каквито бих могла да изкарам някъде в частния сектор и с много по-ниско квалифицирана работа. Обаче аз исках да работя точно това. Да се занимавам с това, за което съм учила и в което съм добра. Същевременно си давах ясната сметка, че започвайки тази работа, аз поемам отговорност. За други човешки същества, които нямат вина за това, че държавата ни е сбъркана. И от мен зависи тези деца да бъдат някой ден по-добри хора. Какъв личен пример бих дала, ако си пея в час учока за високите морални и нравствени ценности на българина, за неговата силна душевност и бля-бля прочие скрап, а същевременно не показвам с действията си, че вярвам в същите тези неща и ги спазвам на практика. Т.е. само на думи речено,  ако всеки си върши работата, вместо да гледа как другия не си я върши, не върви. Някак плоско е. Иначе казано, аз стачкувам вършейки си работата, още по-добре от преди, още по-надъхано. Не че на някого това ще направи впечатление. Важното е аз да знам и да съм чиста пред съвестта си.

Друга причина, поради която стачката не ми е на сърцето, е, че аз все пак не съм овца безмозъчна и не следвам всеки, който ми каже “хайде” и ме подмушне с гегата. Именно недовериято ми и неуважението ми към стачните лидери и профсъюзите ме карат да се замисля - обмислени ли са правилно стратегията, исканията, действията. Ами не. В неравната битка между синдикати и политици се оказа, че, в интерес на истината, имаме добри политици. В онзи конкретен смисъл на умението да лъжеш, увърташ, обещаваш и унижаваш. А профсъюзите пред тях приличат на малки деца, които искат бонбонче и тропат с крак, викайки “няма пък”. Не ги умеят преговорите нашите хора. Става същото като по време на война - загубени битки няма, спечелени преговори - също.

Третото нещо, което мен ме ужасява и потиска е медийният образ на българския учител. Съсухрена бабичка с вид на дългогодишен алкохолик, силно гримирана и налапала фас. Скъпи журналисти, евала за манипулативните тактики! Защо не снимате някой млад учител? Не че са много, ама все пак ги има. Защо все показвате на обществото кривото огледало на поръчковите си материали? Защо, вместо да плюете по това, че хората са решили чрез хора и песни (което, ако малко си понапрегнете плоските мозъчета, ще разберете, че носи символика от древен тип) да протестират, не покажете как и къде живее учителят. Не говорите за това, че именно неговите деца нямат възможността да учат, защото пари няма. Припомнете си класиката - гордост е било да си учител, па макар и беден. Вече си и беден, и сдухан, и унижен… Тогава, когато на човек му отнемеш достойнството, той става опасен. А нашето общество отне и последната капка от него на тези, на които би трябвало да дължи уважение.

Чудя се, ако образованието спре да бъде задължително и стане платено, какво ли ще бъде. Ще се промени ли нещо? Ще спрем ли да се занимаваме с простачета без домашно възпитание, за да можем да учим тези, които наистина искат да успеят в този живот? Знанието се обезцени - как да обясня на пикльо с телефон за 1000 евро, че си струва да ме слуша и да полага усилия, когато на него за среден /3/ му купуват кола?

Хаотично и объркано е, знам, но не мога да не бъда поне малко емоционална тогава, когато на карта е сложен не само доходът на хиляди хора, но и бъдещето на една нация. Защото, колкото и клиширано да звучи, знанието е сила.