Вампир въздържател

Искам мечти, мечти, мечти…

Уморих се от молитви.

Just go ahead

И така, днешният спам е посветен на онези, които, поради неясни за мен причини, са решили, че много искат да “бъдем приятелки”. Мили ми дами, на мен може да се разчита за много неща, но не и за следните:

Не понасям да ми обясняват на дълго и на широко къде какво и по колко се продава, какви са модните разцветки и как сте прекарали *не-ве-роятен!!!* ден, обикаляйки магазините в търсене на най-подходящото розово, което да отива на очите ви.

Трудно издържам, също така, разкази за вашите 350 грама в повече. Като мсилите, че сте надебелели, вземете мерки, а не ми обяснявайте, че са ви тесни новите дънки.

Ако имате да ми кажете нещо, направете го моля сбито и кратко, без ретроспекции, ретардации, шепнещ поверителен тон и прочие губещи времето ми ментални канибализми.

Клюките много малко ме вълнуват. Както на работното място, така и от света на “звездите”. Телевизия не гледам, с политика не се занимавам, книгите, които чета, вие бихте сметнали за прекалено тежки за нежните ви маникюрени ръце.

Обобщително - ако още не съм ви отказала от себе си, мълчейки и кимайки, намирайки си работа в другата стая, когато вие влезете, то това е още една причина да не искам да бъдем дружки.

Искрено ваш: Темерут

Во истина возкресе

Този Великден беше много специален за мен. Защото може би най-сетне разбрах посланието, залегнало в смъртта и възкресението на Хростос. Вече не ме интересува имало ли е такъв човек, възможно ли е наистина това, което казват че е направил. За себе си разбрах…

Че никога не е късно да изкупиш греховете си и да заживееш отново.

Че никога не е късно да поискаш прошка и да се смириш.

Че душата ти те прави човек и докато имаш душа, която може да страда за другите, си жив в истинския смисъл на думата.

Че рано или късно всички ще умрем, но е важно как сме живели тук и сега. Защото дори да няма отвъдно, в което ще ни съдят по делата ни, то именно затова е важно какви сме тук, защото може само това тук и сега да имаме.

Че ще ми е много трудно да надмогна гордостта си, но съм длъжна да опитам, ако искам живот тук и сега.

И че всеки може да възкръсне. Стига да го поиска истински.

Ъпсурт, ни гу могъ туй, въй!

Не бе, споко, няма да плюя диалектно говорещите, въпреки че много ми се ще.

Просто искам да поиграем на асоциации

Ще напиша няколко словосъчетанийца (няма да пробиваме дупчици и да опъваме кабелчета), пък, на който му се занимава, ще ми отговори какво му изниква в съзнанийцето, когато ги прочете.

Вино за блондинки

1 на 419 степен

Светофарът свири за глухите

Демоница за вечеря

Отслабнете умствено с дъвки!

What Your Front Door Says

You are intriguing and charming. People are naturally drawn to you, even if they don’t know you. You are calm and wise. You are a true leader. You never feel isolated in a group. Somehow, you always belong.

The Front Door Test

Your Slogan Should Be

Put Up with *** or Put Up With Anything

The Slogan Generator

read & delete

Рядко казвам “не мога”. Но не мога. Не мога повече.

Никога не съм се вписвала в общоприетия калъп за… за каквото и да е. Но винаги съм искала за себе си нещо общоприето.

Преди месеци, когао спрях да пиша тук, го направих, защото… се изплаших от изводите, които едни хора си направиха за мен на база на моя блог. Нима наистина съм такава? Алкохоличка, наркоманка, с лабилна психика и от кофти семейство? Нима наистина съм на дъното и за мен няма надежда? Нима това съм аз? Уплаших се. Наистина се почувствах такава. Вярно, че никога не съм страдала от прекомерно самочувствие, но този път бях забита в земята. Какво можех да кажа на някого, който съди за мен само по написани някъде си неща? Без да ме познава. А ако ме познава? Аз загубих вяра в себе си.

Замислих се - имам ли приятели? Истински такива… или всички зад гърба ми са ме съжалявали и са ме подигравали? Къде съм аз? Коя съм аз…

Не мога повече.

Не мога да понасям повече съжалителните погледи на хората около мен.

Всеки ден, когато отида на работа ме гледат първо в ръцете, после в очите. Чакат. Чакат да се обвържа. Защото съм на 30. Защото всяка трета колежка има по 2 деца или чака второ, или става баба. Само аз съм старата мома в гнездото. Безполезната, неспособната да завърти мъж около сбе си.

И като си говорят за децата си шепнат, а ако наближа до тях съвсем млъкват и ме гледат… странно.

Добре де! Какво съм виновна, че не съм се оженила. Не че не искам да срещна половинката си, да ме обичат и да си създам моя си свят. Не се е случило просто. Нима съм по-долна категория от вас? Нима е трябвало да забременея на 18 и да се оженя на сила за някого, който да ме мрази цял живот после. Или да извърша убийство? Нима това е начинът? Какво като не съм майка още? Защо трябва да се чувствам виновна заради годините си и заради живота си?

Значи ли това, че животът ми няма смисъл, че само заемам място на този свят… Ами, по-добре да се гръмна, нали. И без друго никой не е приритал за мене.

Не мога повече. Не мога.

пролетно почистване

Може пък да ми дойде вдъхновение и да започна пак да пиша…

Дали?

me sad

Emotion, which one are you? created with QuizFarm.com

You scored as You are way too sad…cheer up dude..Dude, being sad isn’t everything. If you sad…you could always draw little smiley faces on your notebook paper and turn it in to the teacher at school, heh..it works.. You are way too maddd 31% You are way too sad…cheer up dude.. 31% You are extremely happy….calm the hell down.. 31%